четвъртък, 1 август 2013 г.

БАЛЧИК ЗЕМЯ НА СЕДЕМ ЦИВИЛИЗАЦИИ



    Община Балчик е земя, белязана от културата, етносите и религиите на седем цивилизации. Град Балчик е уникално място – съчетало и съхранило ревниво до наши дни свидетелства за битието на предците ни от незапомнени времена. Паметниците на праисторическата, тракийската, елинската, римската, византийската, българо-славянската и османската цивилизации днес дават основание тази благословена територия да бъде наречена “Земя на седем цивилизации”.

В лоното на праисторията   
     Под Балчик се намират останките на праисторическо селище на шест хиляди години. Първите заселници се установяват в близост до древния път, свързващ днешните Варненско езеро и Дуранкулашко езеро. През V хил. пр. н.е. край тези езера са били най-значимите крайбрежни поселения, чиито обитатели са създателите на първата Европейска цивилизация.    Фактът, че тук е възникнала и се е развивала една от най-старите цивилизации в света, предизвика научния интерес на редица изследователи на Библията. Установените промени на морското равнище и неповторимата атмосфера на добруджанския бряг дадоха повод на американските учени Уилям Райън, Уолтър Питман и проф. Робърт Балард да изследват морското дъно в търсене на доказателства, че може би именно тук е акостирал митичния Ноев ковчег.

Тракийското начало

    Деметрий от Калатис разказва в античните хроники за областта, в която днес се намира Балчик, като за обиталище на траките кробизи и скити. Тези древни предшественици на днешните обитатели били известни с това, че почитали богочовека Залмоксис и вярвали в безсмъртието. В “Тракийска история” Филарх разказва за царя на кробизите Исант, който бил богат и хубав и по разкош надминавал всички свои съвременници.

Елинският блясък    
    През VI в. пр. н. е. в северната част на удобния йонийски залив гърци създали своя апойкия. Заради множеството извори със сладка вода новият град бил наречен Круни (Извори). По-късно, когато според хронистите вълните изхвърлили на белия бряг статуя на Дионис, градът получил ново име – Дионисополис, а богът на виното и празненствата бил обявен за негов покровител. Елинският град е имал и друг покровител. В старата част на Балчик, недалеч от пристанището, е разкрит храм на Великата майка на боговете Кибела, наречена тук Понтийска майка. Това е най-добре запазеният храм на Кибела в света, а намерените в него надписи и статуи са изключително важни паметници, отразяващи религиозния и обществен живот на Дионисополис.

Римският разцвет  
    “Приветствам те, Белокаменен град, с твоята неповторима красота!”, възкликва поетът Овидий, съзирайки Дионисополис.    В I в. тукашните земи са подчинени на Рим и Дионисополис попада в римската провинция Долна Мизия. През II-III в. градът достигнал своя най-голям разцвет. Той се разраснал по площ, а жителите му се радвали на спокойствие и благоденствие, гарантирано от римската мощ. През IV в. Дионисополис бил един от трите най-значими града в провинция Скития.

Византийският градеж  
    През 395г. Римската империя била разделена на две части. Диоцез Тракия попаднал в Източната римска империя (Византия) със столица Константинопол. Близостта на Дионисополис до византийската столица се оказала решаваща за превръщането му от обикновен провинциален град в стратегически военно-административен и пристанищен център. Една от новите му задачи е била да охранява крайбрежния път от делтата на река Дунав до Константинопол.    В средата на VI в. Дионисополис преживял страшен природен катаклизъм. През 544/545г. той бил разрушен от мощно земетресение, което предизвикало огромни приливни вълни. Оцелелите му жители се преместили на платото, което се намира северозападно от античния град. Там още от края на V в. започнало изграждането на голямо укрепление на площ от 15 хектара. Върху останките на тази крепост днес се намира квартал “Хоризонт”.

Славяно-българският вал   
    В ранното Средновековие тук е бил един от областните центрове на българското царство – Карвуна. Писмените извори, в които се споменава Карвуна, са малко и крайно лаконични, но се знае, че през 1346г. тя е владение на болярина Балик. По това време градът е първата столица на Добруджанското деспотство, но каква е неговата съдба в следващите десетилетия на XIV в. не е известно.

Духът на Исляма  
    В края на XIV в. Добруджа е завладяна от османските турци. Малко преди края на века на юг от Дунав се заселват победени от Тимур татари.
    В края на XIV в. Добруджа е завладяна от османските турци. Името Балчик се споменава за първи път през XVI в. Само на няколко километра от Балчик е с. Оброчище. Тук е турския манастир Ак Язълъ баба, най-високото и монументално свято място на дервиши, където е гробът на едноименния мюсюлмански светия. Пътешественикът Евлия Челеби свидетелства, че тук всеки ден са идвали до 200 души гости. “С изключение на мавзолеите на имамите Али и Хюсеин в Багдад, друго такова теке няма нито в Анадола, нито в Персия” пише Евлия Челеби през 1652г.    Текето се почита като свято място и от местните християни, които до XIX в. вярвали, че там е погребан св. Атанас.

Символът на индустриализацията
    През 1910г. в Балчик е построена най-голямата мелница на Балканския полуостров – изключителен паметник на индустриализацията в тази част на Европа. Средно за година от тук е изнасяно около 70 000 тона жито, а износът е бил обслужван от 500 до 700 кораба, с които житото се е отправяло към Англия, Белгия, Германия, Дания, Холандия, Гърция.

Завещанието на кралица Мария   
    Единственото място в Европа, в което всички съществуващи религии са намерили своя синкретичен израз и теория на съвместно съществуване е архитектурният и културно-исторически комплекс “Двореца”. Той е изграден в периода 1924-1931г. по волята на румънската кралица Мария.    След смъртта на англо-руската августейша сърцето и е поставено в малко златно ковчеже, което е положено в параклиса “Успение Богородично” в Двореца. То е съхранявано в параклиса до завръщането на града в лоното на българската държава.